Баба Зима пак размята белия кожух. Ний се стелим по земята леки като пух. Припев: Над къщички и дворчета, край светлите прозорчета летим, летим и се въртим, децата веселим! Ставайте, дечица малки, ставйте от сън! Чакат ви игри, пързалки. Тичайте навън! Припев:
Над смълчаните полета пеят весели звънчета; писана шейна премина бялата пъртина. Бягат кончета игриви, мятат заснежени гриви. Път из преспите се вие, в селото се крие. Къщички в снега се гушат и коминчетата пушат, сякаш баби са запрели пухкави къдели.
Шаро и първият сняг Тихо се сипе първия сняг галено щипе бузките пак, где е на двора стария пън, Снежко затрупа всичко навън. (2) Ледникът вдига снежен калпак сняг е затрупал къщния праг Шаро тревожно тръска глава